Прочетен: 4906 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2022 14:10
Докато пържеше мекиците Маня си спомни колко време прекара предишният ден в кухнята, колко добре ухаеха кюфтенцата, пържолките, пържените картофки, таратора и шопската салата. Да не говорим за чийзкейка, с който се славеше сред познатите и винаги приготвяше за гостите в дома си. Докато миеше посудата, на ръка, си спомни как непрекъснато предишната вечер сновеше между кухнята и хола, носеща пълни и празни чинии в двете посоки. Носеше и изстудени бири, замразени в камерата бутилки с ракия, чаша след чаша и всичко, което бе поискано от нея. Когато дойде време да изчисти общите помещения в апартамента, мисълта че в последните четиридесет и осем часа не е слагала и троха в устата си накара очите ѝ да се навлажнят. Нямаше време да опита от всичко приготвено за малкия и големия Георги и гостите. Никой не се и сети да попита готвачката дали е яла от собствените си ястия. Нямаше и заинтересовани дали домашната сервитьорка не е преуморена от многото часове работа и дали не е време краката ѝ да се отпуснат блаженно в леглото. Щяха да забележат липсата ѝ, само ако нямаше кой да изпълнява командите: “Донеси ми това, занеси онова!“ Мълчалива, изправена до вратата, в очакване на различни заповеди, Маня наблюдаваше играта на покер и се опитваше да остане с отворени очи часове след полунощ. Както всяка сутрин, вършейки задълженията си, тя не спираше да се пита как издържа на всичко това.
Слънцето се бе издигнало вече над блока и не осветяваше малката тераса. Маня успя да се наслади на цяла мекичка със сирене, да изпие почти цяла чаша с ананасов сок, когато чу добре познат, груб глас да вика името ѝ от спалнята. След секунди тя се озова до голямото легло в средата на стаята и преди да успее да попита защо я вика, Георги ѝ се сопна колко е недосетлива и как цяла сутрин проклетите лъчи му светили в очите и не могъл да спи. Все така мълчаливо Маня спусна щорите и дръпна отново тънките пердета.
– Ти сам вдигна щорите през нощта, когато отвори прозореца, защото ти беше топло. – тихо каза тя когато се обърна към Георги.
– Не се обяснявай, а ела в леглото!
– Хайде, доспи си, сега ти е тъмно, а аз ще зак...
– Ела тук, щом ти казвам! – повиши тон мъжа ѝ. Маня се приближи плахо до него.
– Защо не повикаш Кина, тя вероятно точно това чака? – прошепна тя.
– Ти много смела си станала днес! А знаеш, че след като се разсъня с теб мога и нея да си повикам, макар че може заради мъжа си вече да си е отишла. – лукаво се усмихна Георги, сядайки и разтърквайки очите си.
– Все още спи, а снощи не забелязах да я бърка какво мисли мъжът ѝ, докато се люлееше на коленете ти!
– Ще ме будиш със сцена на ревност ли?
– Само отбелязвам. Можеше Гошко да ви види!
– Той е син на баща си, не е тънкообидна душица като майка си!
– Искаш не само външно да прилича на теб, знам.
– Искам и така ще е! Ела сега тук!
– Не искам, след снощи...
– Какво след снощи, жено?
– Събудих се час след като си легнахме и те нямаше до мен.
– Пробвах леглото в стаята за гости, какво толкова? – смехът на Георги се забиваше като малки тресчици в сърцето на Маня, но той не забелязваше това.
– Така си и помислих. Не знам защо сега отново спиш тук, а не си при нея?
– Много философстваш! – той дръпна жена си за ръката и я застави да легне до него. Започна неспирно да я целува, като знак да спре да говори, докато трескаво надигаше нощницата ѝ и бързо смъкваше боксерките си. По изрична негова заповед Маня никога не носеше бельо и без никакви лиготии като любовна игра, той бързо и грубо щурмува малкото и нежно тяло на съпругата си. Пет минути по-късно я изгони от стаята, за да си доспи на спокойствие, останал сляп за парещите по страните ѝ сълзи.
Кестенявите, прави и дълги коси на Маня бяха разпилени по бялата възглавница. Изящните ѝ, бели ръце бяха до краен предел опънати от двете страни на главата и заключени с белезници за таблата на леглото. По тънката ѝ снага се сипеше дъжд от камшични удари, които оставяха дълбоки, червени следи по краката, корема и гърдите ѝ. Вече нямаше сила за сълзи и викове, само едва чуто скимтеше от болка. След последният удар, разкъсал кожата ѝ, усети как болката се пренася вътре в тялото ѝ. Цяла вечност, дълбоко в нея, безмилостно дълбаеше огромният вибратор, който разтрисаше цялото ѝ същество. После дойде ред на студеният, метален прът, който Георги често използваше. Погълната от нетърпимата болка, Маня си пожела час по скоро мъжът над нея да се умори и този пореден кошмар да свърши. Мислено благодареше на глъчката на вещиците и зомбитата отвън, сред които се разхождаше като Супермен и техният малък Гошко, за да не чуват съседите нейната агония. Вече деветгодишен, синът им получи разрешение след събирането на лакомства с приятели, да остане да спи в къщата на един от тях, с уговорката да вдига мобилният си телефон когато му позвънят. Два часа вече айфона на детето мълчеше. Чудовището в дома му беше заето да получава всякакви удоволствия от своята красавица превърната в слугиня. А тя безропотно му позволяваше да взема всичко, което пожелае, независимо на каква цена.
Получил достатъчно удоволетворение от ефекта, който играчките предизвикваха върху тялото и душата на жена му, Георги сложи ръка на гърлото ѝ, погледна я с жажда в очите и стисна силно. Маня не успяваше да си поеме ни глътка въздух, докато този, който трябваше да я закриля, бясно влизаше и излизаше от крехкото ѝ, уморено тяло. Умоляващият ѝ поглед не спираше да търси неговия докато светлината в очите ѝ бавно гаснеше. Картините от миналото светкавично се сменяха в съзнанието ѝ, докато изведнъж не настъпи тъмнина и мъжкото тяло се отдели от нейното.
В ранната утрин на Хелоуин Маня седеше облегната на шкаф в кухнята, гола и сама. Взираше се в една точка, без никаква мисъл, без да помръдне. Болката беше отстъпила мястото си на празнотата, а бузите ѝ още червенееха след силните шамари на Георги, който я свестяваше след половият акт през нощта. След дълго съзерцание Маня пусна окървавеният нож, който стискаше в дясната си ръка и запълзя към спалнята. Опипвайки в мрака тя достигна нощното шкафче, взе мобилният си телефон и набра 112.
– Да, моля, кажете.
– Аз съм Маня и...
– Детето ви е извършило сериозна пакост, защото не е получило сладки ли, госпожо?
– Не. Убих баща му! – сподели смело Маня и усети как сълзите мокрят разраненото ѝ лице.