Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2022 16:18 - Най-страшният Хелоуин (разказ)
Автор: kim29 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4834 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 03.11.2022 14:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладниците, а по-късно, докато гладеше, успя да сготви и вкусна манджа. Надяваше се да свърши всичко навреме, дори да поизчисти апартамента, за да може да се отдаде на неделен релакс с книгата, която четеше. Не искаше да я измъкват от красивия, измислен свят с банални въпроси като: “Какво ще ядем днес?“

Докато пържеше мекиците Маня си спомни колко време прекара предишният ден в кухнята, колко добре ухаеха кюфтенцата, пържолките, пържените картофки, таратора и шопската салата. Да не говорим за чийзкейка, с който се славеше сред познатите и винаги приготвяше за гостите в дома си. Докато миеше посудата, на ръка, си спомни как непрекъснато предишната вечер сновеше между кухнята и хола, носеща пълни и празни чинии в двете посоки. Носеше и изстудени бири, замразени в камерата бутилки с ракия, чаша след чаша и всичко, което бе поискано от нея. Когато дойде време да изчисти общите помещения в апартамента, мисълта че в последните четиридесет и осем часа не е слагала и троха в устата си накара очите ѝ да се навлажнят. Нямаше време да опита от всичко приготвено за малкия и големия Георги и гостите. Никой не се и сети да попита готвачката дали е яла от собствените си ястия. Нямаше и заинтересовани дали домашната сервитьорка не е преуморена от многото часове работа и дали не е време краката ѝ да се отпуснат блаженно в леглото. Щяха да забележат липсата ѝ, само ако нямаше кой да изпълнява командите: “Донеси ми това, занеси онова!“ Мълчалива, изправена до вратата, в очакване на различни заповеди, Маня наблюдаваше играта на покер и се опитваше да остане с отворени очи часове след полунощ. Както всяка сутрин, вършейки задълженията си, тя не спираше да се пита как издържа на всичко това.

Слънцето се бе издигнало вече над блока и не осветяваше малката тераса. Маня успя да се наслади на цяла мекичка със сирене, да изпие почти цяла чаша с ананасов сок, когато чу добре познат, груб глас да вика името ѝ от спалнята. След секунди тя се озова до голямото легло в средата на стаята и преди да успее да попита защо я вика, Георги ѝ се сопна колко е недосетлива и как цяла сутрин проклетите лъчи му светили в очите и не могъл да спи. Все така мълчаливо Маня спусна щорите и дръпна отново тънките пердета.

– Ти сам вдигна щорите през нощта, когато отвори прозореца, защото ти беше топло. – тихо каза тя когато се обърна към Георги.

– Не се обяснявай, а ела в леглото!

– Хайде, доспи си, сега ти е тъмно, а аз ще зак...

– Ела тук, щом ти казвам! – повиши тон мъжа ѝ. Маня се приближи плахо до него.

– Защо не повикаш Кина, тя вероятно точно това чака? – прошепна тя.

– Ти много смела си станала днес! А знаеш, че след като се разсъня с теб мога и нея да си повикам, макар че може заради мъжа си вече да си е отишла. – лукаво се усмихна Георги, сядайки и разтърквайки очите си.

– Все още спи, а снощи не забелязах да я бърка какво мисли мъжът ѝ, докато се люлееше на коленете ти!

– Ще ме будиш със сцена на ревност ли?

– Само отбелязвам. Можеше Гошко да ви види!

– Той е син на баща си,  не е тънкообидна душица като майка си!

– Искаш не само външно да прилича на теб, знам.

– Искам и така ще е! Ела сега тук!

– Не искам, след снощи...

– Какво след снощи, жено?

– Събудих се час след като си легнахме и те нямаше до мен.

– Пробвах леглото в стаята за гости, какво толкова? – смехът на Георги се забиваше като малки тресчици в сърцето на Маня, но той не забелязваше това.

– Така си и помислих. Не знам защо сега отново спиш тук, а не си при нея?

– Много философстваш! – той дръпна жена си за ръката и я застави да легне до него. Започна неспирно да я целува, като знак да спре да говори, докато трескаво надигаше нощницата ѝ и бързо смъкваше боксерките си. По изрична негова заповед Маня никога не носеше бельо и без никакви лиготии като любовна игра, той бързо и грубо щурмува малкото и нежно тяло на съпругата си. Пет минути по-късно я изгони от стаята, за да си доспи на спокойствие, останал сляп за парещите по страните ѝ сълзи.

 

Кестенявите, прави и дълги коси на Маня бяха разпилени по бялата възглавница. Изящните ѝ, бели ръце бяха до краен предел опънати от двете страни на главата и заключени с белезници за таблата на леглото. По тънката ѝ снага се сипеше дъжд от камшични удари, които оставяха дълбоки, червени следи по краката, корема и гърдите ѝ. Вече нямаше сила за сълзи и викове, само едва чуто скимтеше от болка. След последният удар, разкъсал кожата ѝ, усети как болката се пренася вътре в тялото ѝ. Цяла вечност, дълбоко в нея, безмилостно дълбаеше огромният вибратор, който разтрисаше цялото ѝ същество. После дойде ред на студеният, метален прът, който Георги често използваше. Погълната от нетърпимата болка, Маня си пожела час по скоро мъжът над нея да се умори и този пореден кошмар да свърши. Мислено благодареше на глъчката на вещиците и зомбитата отвън, сред които се разхождаше като Супермен и техният малък Гошко, за да не чуват съседите нейната агония. Вече деветгодишен, синът им получи разрешение след събирането на лакомства с приятели, да остане да спи в къщата на един от тях, с уговорката да вдига мобилният си телефон когато му позвънят. Два часа вече айфона на детето мълчеше. Чудовището в дома му беше заето да получава всякакви удоволствия от своята красавица превърната в слугиня. А тя безропотно му позволяваше да взема всичко, което пожелае, независимо на каква цена.

Получил достатъчно удоволетворение от ефекта, който играчките предизвикваха върху тялото и душата на жена му, Георги сложи ръка на гърлото ѝ, погледна я с жажда в очите и стисна силно. Маня не успяваше да си поеме ни глътка въздух, докато този, който трябваше да я закриля, бясно влизаше и излизаше от крехкото ѝ, уморено тяло. Умоляващият ѝ поглед не спираше да търси неговия докато светлината в очите ѝ бавно гаснеше. Картините от миналото светкавично се сменяха в съзнанието ѝ, докато изведнъж не настъпи тъмнина и мъжкото тяло се отдели от нейното.

В ранната утрин на Хелоуин Маня седеше облегната на шкаф в кухнята, гола и сама. Взираше се в една точка, без никаква мисъл, без да помръдне. Болката беше отстъпила мястото си на празнотата, а бузите ѝ още червенееха след силните шамари на Георги, който я свестяваше след половият акт през нощта. След дълго съзерцание Маня пусна окървавеният нож, който стискаше в дясната си ръка и запълзя към спалнята. Опипвайки в мрака тя достигна нощното шкафче, взе мобилният си телефон и набра 112.

– Да, моля, кажете.

– Аз съм Маня и...

– Детето ви е извършило сериозна пакост, защото не е получило сладки ли, госпожо?

– Не. Убих баща му! – сподели смело Маня и усети как сълзите мокрят разраненото ѝ лице.

 

31.10.2022 Ким Джаксън


image



Тагове:   Хелоуин,   страшен,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kim29
Категория: Лични дневници
Прочетен: 177098
Постинги: 117
Коментари: 52
Гласове: 634
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031