да не ранявам за да не ме ранят.

В светъл ден, че може да се случи

да падне мрак и мечтите да умрат.

Неочакваното винаги очаквам.

С риск поддържам си живеца в мен.

В сънищата утрото отгатвам,

не позволявам да ме поучават, типичен съм Овен!

Безброй стени с главата си разбивах,

по неотъпканите друмища оставях си следи.

Ту детелини, ту беда поредна си намирах,

а днес живота се опитва да ме усмири.

Като на каданс забавен покрай мен минават

всяка случка, всяко чувство, тревога всяка и вина.

Ината ми пословичен не иска да помага

да се опълча и със себе си да поведа борба.

Колелото знам, обаче, се завърта.

В главна роля скоро ще съм пак.

На светлината мрака винаги отстъпва,

с вятър в косите си ще тичам, няма как.

Сърцето лудо утре тебе ще обича.

С мелодия любима ще преоткриваме света.

Шестото ми чувство още днес предрича:

на мен ще наречеш най-ярката звезда.

01.12.2022, Ким Джаксън