В една слънчева юлска сутрин Нина се разхождаше мокра и превъзбудена из голямата клетка. Високите каменни стени я предпазваха от летните жеги, но беше уморена месеци наред да гледа небето през дебелите решетки на вратата. Сама и уплашена се събуждаше всеки ден и заспиваше всяка вечер. Тъгата беше господар на живота ѝ. Детските спомени за боевете с други улични кучета, глада и жестокото отношение на хората не ѝ даваха мира и хапваше по някоя гранула колкото да се поддържа жива. Не даваше на никого да се приближи до нея. Страхът от нараняване беше по-силен от желанието да получи обич и ласки. Малкото ѝ сърчице я подготвяше за един различен ден и вълнението си личеше в красивите ѝ очи.

–       Здравей, Нина! Ще бъдем ли притятелки с теб? – чу най-очакваният глас и видя жената, която знаеше, че ще я обича и ще се грижи за нея, въпреки че е едно хилаво, рошаво, мръсно и мокро бездомно куче. 

Здравей, Ким. Мисля, че Нина днес има имен ден. Св. Нина, царица грузинска не е популярна в България.
Поздрави!

Здравей, barin!
Да, знам, че Нина има имен ден, макар аз да го свързвам с Никулден. За това и историята днес е за нея. Наистина имам кученце на име Нина. Опитах да сложа снимка, но не стана и ще пробвам пак.
Поздрави!