Преди да гледам филма "Възвишение", реших да прочета книгите на Милен Русков. Поне тези, които мога да открия. Добро решение, казвам днес. Започнах с "Чамкория" и за няколко дни се пренесох в един непознат за мен свят, преди точно век, по времето на Цар Борис Трети и ВМРО. Признавам си, че в ученическите години това не ми беше любим период от нашата история. Историята, обаче, на Бай Слави, ме развесели, замисли ме и истински ми допадна. Съпреживявах събитията, които му се случват на него, возих се в омнибуса за Чамкория и се потапях в спомените и разсъжденията му. Доста актуално разсъждава Бай Слави/е. Хората не са се променили особено за век, нито въпросите, които си задават, нито мечтите им са променени. Желанието им за власт, класовите им борби, всекидневните им грижи и любовни трепети са си все същите. Хареса ми колко добре и достоверно е представен образът на главният герой, като поведение и характер, и се смях от сърце /и на глас/ на изразите, някои от разсъжденията и изводите му. Напълни ми душата с изказа си този "стар" софиянец. Да, имаше политически моменти, които ми бяха скучни, но то е защото мен политиката не ме вълнува. Има, към края, и разни цинизми, но на Славето му отива да говори така... От историческа и художествена гледна точка, препоръчвам романа на всички българи! Шедьовър бе,  братче! :)

Имам доста в списъка, тази е една от тях...да сме живи и здрави ще четем!

@catforlife Моля. От сърце желая здраве, много врвме за четене и скоро да стигнеш до ”Чамкория”! Заслужава си! :)