Наскоро четох една тежка книга- "Доброжелателните", в която се разказва за ВСВ, за блокадата на Сталинград, окупацията на Берлин и други важни и страшни моменти на войната, през очите на един SS-овец. Докато четях и се възмущавах и през ум не ми мина, че скоро и улиците на днешният свят ще опустеят, хората ще бъдат заставени да стоят в домовете си и ще работят и учат от дистанция, благодарение на новите технологии, на интернет. Само няколко дни по- късно, излязох на терасата си, в слънчев мартенски ден, понеделник, и какво да видя: няколко коли пъплят по главната магистрала на Тенерифе, а още две се движат по вътрешният път. Всичко е обвито в тишина, спокойствие, пеят птички и човек си припомня, че живее на малък остров, заобиколен от вода, а не сред подивялата, вечно бързаща занякъде цивилизация. И ми стана едно хубаво на душата. Не, не заради поразяващият ни вирус, който ни заставя да променим привичките си и ни кара да се страхуваме за живота, нашият и на околните. Хубаво е, че ще усетим присъствието на хората около нас. Ще седнем заедно около масата. Ще се храним заедно. Ще разговаряме. Ще играем настолни игри. Ще играем с децата си. Ще имаме време да мислим и преосмисляме всичко. Ще спрем за малко да галопираме през живота, ще обърнем внимание на хората и нещата, които обичаме, ще се занимаваме с хобитата си, ще четем, ще си починем. Дали? Може пък това да са мои илюзии за ситуацията. Може би повечето хора сега ще се зомбират съвсем с телефоните, таблетите и лаптопите си. Може би виртуалният свят ще засили позициите си... Предстои да разберем. Междувременно в небето не летят самолети, никой не каца и не излита от нашият остров. Корабите си почиват на пристанището. В баровете и дискотеките няма шум, дим и навалица. Домовете ни се превърнаха в ресторанти, терасите в паркове, а стаите- детски площадки. Положението е извънредно, налага се да приемем и лошите му страни. А лошото понякога е за добро. Надяваме се. 

  

Хубави и много точни размисли...Аз мисля,че светът ще навлезе в нова епоха...дано не греша...иначе сме загинали!!!

mileidi46 Благодаря! Такива бяха частт от мислите ми днес и се опитах да ги изразя. Дано си права за новата епоха! И аз се надявам да стигнем до нея, но си мисля, че преди това ни чака едно голямо страдание, за освестяване, и сякаш сме свидетели на началото.