и с любов целуна челото ми сутринта

преди да ни покаже на мен и сестричката ми по-голяма

училището, в което в събота ще учим... ех, каква беда!

Аз на шест съм, много малък,

но с въпроси любопитно опознавам си света.

“Как българче? Нали в Испания си ме родила?“

не усетих как попитах, просто ей така.

Отново мама се усмихна и приседнахме при розичка една:

“Да, испанче си по документи, туй не е лъжа,

но във вените ти детски юнашка кръв тече и знай, че

от Балкана горд и морето Черно винаги ще се вълнува

чистата ти, смела, непобедима българска душа.

С приказки на Каралийчев вечер те приспивам.

С попара сутрин сбираш сили за деня.

Със “Зайченцето бяло” щом си тъжен те разсмивам,

нали “Народна топка” е най-забавната за теб игра?

Не ги наричат дедите ти конкистадори,

Америка не са открили, но пък за това

от царе и канове непобедими е треперела империя и не една.

А после с векове опитвали османците да ни погубят,

но с щит и воля опазили са българите мъничката днес земя.

Дързостта на Левски, сине, в твоите очи откривам.

От земята на Орфей си, за това звучи ти тъй ангелски гласа.”

“Щом толкоз славни сме, кажи ми, мамо,

защо с татко сте дошли накрай света?”

“Очаквах да ме питаш, но отговорът искрен няма

да зачеркне любовта ни и да подмени кръвта.

Лета горещи по родните поля очаквай

и знай, че твоя е най-добрата баба, и туй не е шега.

В училище не мързелувай, АБВ учи прилежно,

с родна реч откривай във всяка книга нови чудеса

и звънец последен в слънчев юни, ей туй е неизбежно,

ще викне силно: “Българче си! Догодина пак при нас ела!“

11.06.2023 Ким Джаксън