но неделя цяла в чуденка аз бях.

Да гласувам ли или все едно и също-

който са решили, той ще е на власт.

Пък и имигрантка съм, твърдят че нямам право

да решавам съдбините на родната страна.

Е, аз инат голям съм и ми стига само

да ме предизвикат и дилемата да си реша.

С приятели и с мама до секцията стигнах.

Порадвах се за малко на български слова.

Политиката избистрихме, но аз все още мислех:

“Какво ще правя вътре? На кого ли да се доверя?“

Кутийка празна в листата тогава зърнах

и идея хрумна ми рашкошна, но и малко зла.

“Ей това е!“ казах си и мигом се обърнах

към кабинката решила да не подарявам си гласа.

А вътре, насаме с онази бяла бюлетина,

сякаш лъч видях от ярка светлина.

И ръката ми самичка кръстчето изписа.

Невероятно, но внезапно преобърна ми се мисълта.

Искаш да ти кажа вота ми къде отиде?

Надявам се за някой, който ей така

днес и утре вместо да краде, българите ще усмихне,

за да спят спокойни във всяка точка на света!

02.04.2023 Ким Джаксън