Да се взирам в спомена за теб горчи.

Като свещ запалена върху дланта гори ме

любовта която празника отново възкреси.

Цветът на любовта в младостта е розов.

Звездите светят ярко, пеперудите безспир летят.

Думите вълшебни са прошепнати внезапно

и мечти момичешки способни са да окрилят.

Скоро сиви облаци обгръщат небосвода,

мълчание жестоко попарва пеперудени криле.

Страстта изменчива е, блянове превръщат се в отрова,

мъката на две раздира влюбено девическо сърце.

Под същите звезди и друга с него е мечтала,

виждала в очите блясък, били са думите му топлина.

В облаците розови любовта му като мене опознала,

успявайки изкусно да отнеме лъчите на неговата светлина.

И само стиховете през годините напомнят

за ярките звезди и за прошепнато заветно “Да“.

На празника от виното сълзи последни се отронват,

затваряйки завинаги вратата за теб и за любовта.

 
12.02.2023 Ким Джаксън