Не с пушки дървени, нито пък с фунийки. 

Не полянката пред блока, разделят си света. 

Не два отбора, а всички, по комшийски. 

Големите играят на война. 

В червено само обагрят се шинели. 

Врагът убит е, но няма радост след това. 

Брат брата си убива... за това ли са родени? 

Големите играят на война. 

Обсебени и горделиви, ослепели. 

Не виждат старец, майка, син, сестра. 

В жаждата за власт са озверели. 

Големите играят на война. 

А мракът падне ли играта не приключва. 

Бомбен взрив прекъсва завинаги съня. 

Не ва̀жи детски вик: “Спри! Това е мойта къща!“ 

Големите играят на война. 

А малките са станали прозрачни. 

Коне не тичат, няма я зелената трева. 

Небето посивяло не смее да заплаче. 

Големите играят на война. 

За бъдеще такова ли мечтахте? 

Днес кой закриля детската игра? 

А за живота ни предишен кой ще им разкаже? 

Големите играха на война...  

18.10.2022 Ким Джаксън