Не би било честно, ако само Михнева (г-жа майка ми ) знае за днешното ми приключение. Редно е да ви позанимая и вас тук. Някои знаят защо, други не знаят, но ми се налага да обикалям отново по доктори и лаборатории. Убедена съм, че повечето от занимаващите се с мен няма да пожелаят да повторят процедурата, но това е друга тема. Знаете колко обичам да спя... до обяд. Да, но днес се надигнах точно в 6:10h /мислейки си, че ми звъни някакъв си номер 610!/, минах през банята и без да съм пила вода /камо ли кока- кола!/ или хапнала и трошица хляб, се затътрих към спирката. След десетина минути, като примерен гражданин, си сложих маската, та да попътувам пет минути до съседното селище. Влачейки се нещастно от спирката във Fraile, до болницата във същото това Fraile, дишах чист, утринен въздух, без маска и си мечтаех когато стигна до лабораторията да вляза там в точно определеният ми час- 8.00, да ми правят каквото си щат и да си ходя. Да, ама съвсем забравих, че живея на една много спокойна земя, и че освен мен и други хора, в същата тази спокойна сутрин, са решили да вършат същата дейност. Оказах се на мястото към 7.45h, където вече чакаха 4-5 човека. Седнах на тротоара и зачаках с тях. След около 15 минути човеците станахме около 20, а към 8.10h вече наброявахме повече от 40 и всички дружно и безропотно надянахме отново маските! Кога мислите, че отвориха вратите и започнаха да ни викат по двама- трима да влизаме вътре? Минаваше 8.20h! Ха познайте колко време ми се наложи да стоя права и точно когато, неиздържайки, седнах отново на тротоара ме извикаха? Към 8.45h! Скоро след това любезно ме поканиха в една стаичка и едно усмихнато, зад маска, момиче реши, че е нужно да изкара от мен кръв в цели пет епруветки! И това не е всичко! Подавам си аз лявата ръка и й обяснявам, че все от ей тази веничка ми точат кръв!... Милата тя, пет минути не може да я намери! Веничката, не ръката ми. Пробва на дясната ръка. И там нямало вена! Реши да ме боде от горната част на китката на лявата ръка, но аз шашнато и категорично отказах и заявих, че веничка си имам и на лакътя и да пробва пак! Тя, горката, се облегна уморено на масата и се опита да ме прати при друг доктор, в съседната стая! "А, не- казах- никъде не отивам, пробвай пак, сигурна съм, че ще я намериш, не може да я няма!" О, чудо! Имала съм вена и тормоза беше осъществен!... Вървя си малко по- късно по улиците, из Fraile-то, сядам си на разни пейки, пия си вода блаженно и си мисля: "Ей, това моето нахалство, освен че ми отваря врати, ами и кръвчицата ми източва!" Благодарна съм също, че цялото това чудо не се случи по обяд... Едва ли щях да ви пиша скоро!

Снимката е доказателство къде точно бях. ;) 

ако няма ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩО състояние. Никакви "профилактики" , "тестове" и пр. дивотии не са основание. Здравните системи по цял свят са печалбарски институции и и е все едно, какво се случва с хората.