Нямам си любов, но щото пък не щА!

Часове броя, какво ли още може да се случи?

Година стара не изпращам с тъга!

С оптимизъм си посрещам новите дванайсет.

Мечти големи и надежди, то са чудеса!

Обещания не давам, трябва да се изпълняват!

Стой и гледай, от първи ще се преродя!

Мълчанието с девет катинара ще заключа!

Който е наблизо, ще ме трае, амаха!

В мрежите безброй отново ще се включа,

ще си спамя, че нали, за мен да спомни си света!

Книги ще разлиствам, сън не ще ме хваща!

Вдъхновена ще си пълня с думи белите листа!

С вас ще ги споделям, от това пък хич и не се плаша!

Знам, с любов ще ми повтаряте колко съм добра!

И заспивам, от надеждата огряна.

В сънища потъвам, мойта паралелна красота.

Името си виждам, на корица нова да се подвизава,

няма пък да се събуждам, искам да съм си звезда!

Възрастните казват, честичко се вдетиняват.

Против ли съм? Не, добре ми е така!

Без пламъчето лудо мечти не се осъществяват,

а със смелост мога да преплувам и най-дълбоката река!

Камбани бият, с гроздета дванадесет се боря,

толкова са и мечтите, след които ще летя.

Тихичко, сангрията не дава ми да споря,

без тебе няма да посрещна новата зора!

30.12.2024 Ким Джаксън