Малката мушица превръщаме в слон.

Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим

една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.

С очите на дете е нужно да погледнем

на света прекрасен, който ни е подарен.

Зима, пролет, лято или есен,

щастливи, че сме живи можем да сме всеки ден.

Когато птичка с песен ни събуди,

дете когато ни разказва своя ден,

непознат човек с прегръдка, ако ни учуди

нека се усмихнем и светът им да е озарен.

Съседът начумерен, ако ни подмине,

на близък днес, ако му е крив света,

на любимият пък времето, ако за нас не стигне,

нека се усмихнем и за тях ще стане по- красив деня!

С усмивка лесно случват се нещата.

Врати отварят се, просторът- вечно син.

По- добри и по- красиви сме когато

дори в болката на себе си усмивка подарим.

17.09.2022 Ким Джаксън