Едната виртуална, другата в реалността.

Музиката помниш ли, с която

будеше ме нежно през нощта?

Помниш ли как пишехме си постоянно?

Как си чатехме без грижа за часа.

А колко смела бях и заявих нахално-

“Влюбена съм! Онази да изчезне на мига!“

Едва дочаках месеците да отминат.

Отдалече да се върна, да ме посрещнеш ти.

С прегръдка силна да ме стоплиш

и страстта тотално да ме победи.

Музика отново, приятели и караоке.

Пееше за мен и връщаше ми радостта.

Заслепена бях, океанът на любовта дълбок е,

а предателството се забива винаги в гърба.

“Аз честен бях и с теб не бих могъл да дойда,

там, далече, на Средиземноморската земя.

Млад съм и ми се живее, ти не ме пришпорвай.

Добра си и с друг ще срещнеш любовта.“

И аз, добрата, тръгнах си сломена.

Куфарът тежеше от разбитата мечта.

Убедена бях, че няма нивга да намеря

по- добрата своя, мъжка версия в света.

С годините в приятел се превърна.

Простих обидата, преборих ревността.

И щом очите ти на снимка наша зърна,

с усмивка казвам си: “Къде ми бе ума?!“

19.06.2022 Ким Джаксън