На моят Анхел


Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!"


Прости, че днес без теб отново
ще дишам и прегръщам красотата на света.
Прости, че ще се наслаждавам
на морето, вятъра и ще посрещна пролетта.

Прости, любов, прости ми, ако можеш,
че не чух ни воплите, ни молещият глас.
Прости любов, че не можах да съм до тебе
в най- тъмният, в най- страшният ти час.

Прости ми всяка песен, всеки трепет,
всеки порив, всяка сбъдната мечта.
Прости ми всяка малка радост и утеха,
прости ми всяка земна суета.

Прости ми, за да мога утре
да продължа борбата, да вървя напред.
Прости, за да не почернее ми душата
и от снежинка волна да не се превърна в лед.

Прости и знай, че друга обич нямам.
Не аз избрах си този дълъг път.
Прости и моля те, сънят ми сгрявай,
за да се завърна силна в общият ни кът. 

13.03.2022, Тенерифе, Ким Джаксън