Мило мое бабче,
 
Много отдавна не съм ти писала, нали? От години. От първите ми години на “чуждата” земя. Тогава ти споделях радости и тревоги и с писма, за да мога да ти кажа повече неща. Сега не ти пращам картички от сл...

 Лъскавият черен джип излезе през високата порта на затворения комплекс. Измина бавно двата километра, които деляха крайният квартал на морския град от магистралата. Веднъж озовал се на нея той не се движеше, а летеше. Камен беше натисна...

 Като сълзи едрите капки дъжд чукаха по тавана на димящата кола. Забиваха се яростно в стъклата на прозореца, подхванати от все по-усилващият се вятър. Дясната врата на малкия спортен автомобил се отвори бавно и със скърцане. Една мъжка ...

 Реших сиеста днес да си направя.
Чаршаф опънах, легнах си с усмивка на уста.
Пет минути имах да се сдуша с Морфея

Щурци приспивно свирят в мрака.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,

 Телефонът изпиюка за съобщение. Камен от няколко часа правеше опити да заспи, но мислите в главата не му даваха мира. Нервите му бяха опънати до краен предел и не вярваше, че чашата с марков испански коняк на масата ще го успокои. Нито ...

 Припичах се на слънце, излегнала се удобно на един шезлонг, и си пийвах от студената кока-кола със сламка. Книгата ми лежеше непокътната и самотна на масичката до мен. Мислех, че ще имам и мигове за четене, но с Деси се отдадохме на ско...

  Първите слънчеви лъчи огряваха малката кухня, носейки обещание за още един топъл ден на човешките ѝ обитатели. Осветяваха старата маса, олющените столове и шкафчетата със скърцащи и счупени врати. Падайки върху наполовина строшен...

Надпреварваме се всеки ден с времето.
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето

 Умирах от жажда и вятърът брулеше все по-силно лицето ми. Едва държах очите си отворени, но продължавах да се придвижвам от една дюна на друга. Спирах на върха на всяка от тях и ровех колкото надълбоко можех. Нямаше сила на света, която...