Всички мои размисли, изводи, творчество- тук и за вас.
Постинги в блога от Юли, 2022 г.
26.07.2022 18:59 -
Паричката /разказ/
- Изчакай ме тук. Няма да се бавя много, обещавам. – беше казала Мама и Калоян я чакаше вече час да излезе от “Малкият театър”, където имаше среща с режисьора на новото представление. Като едно послушно, добро момче, т...
22.07.2022 19:35 -
Сенките /разказ/
Сълзи ми потекоха от смях, наблюдавайки как малкото черно кученце гони сянката си и джавка, ядосано, че не може да я стигне. Кучетата са умни животни и виждат невидими за нас неща. Не знам тази малка рошава топчица дали знае колко стран...
18.07.2022 19:06 -
Дунавски залези 2 Февруари
Любовта към мощните коли датираше още от детските години на Филип, когато си колекционираше всякакви модели колички. Подреждаше ги грижливо по рафтовете на секцията в стаята си и не даваше на никого да ги докосне. Щом получеше поредният...
17.07.2022 11:00 -
Премеждията на Били 1 Селото на Деси
Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото...
10.07.2022 18:40 -
Лято е, все пак /стихотворение/
С тениска и къси панталонки
усмихната посрещам юлски изгрев пак.
Обувам си и бели маратонки,
усмихната посрещам юлски изгрев пак.
Обувам си и бели маратонки,
08.07.2022 15:51 -
Неканени гости /разказ/
Телефонът ми изпиюка за пореден път, известявайки ме, че отново имам съобщение. В пет сутринта. Знаех кой е толкова нахален, в толкова ранен час, и тъй като не можех да си държа повече очите отворени се пресегнах само за да намаля звука ...
07.07.2022 13:48 -
Без заглавие /стихотворение/
Аз нямам семейство, приятели,
ей така си живея- сама.
Щом ми е тъжно-
ей така си живея- сама.
Щом ми е тъжно-
04.07.2022 17:54 -
Дунавски залези 1 Януари
Бай Иван се разхождаше бавно из корабчето “Приста“. Вечерната му разходка бе рутинна, не безцелна. Не можеше да пусне посетителите, желаещи да вечерят на борда, без да се е убедил, че всичко е както трябва - чистотата, подре...
01.07.2022 12:03 -
По изгрев /разказ/
Тамара затръшна, без да иска, силно вратата на излизане. Превъртя ключа в ключалката два пъти, за по-сигурно. Не живееше в най-безопасната и спокойна кооперация на света, все пак. Четириетажната, сива и стара сграда беше убежище на всяк...