Всички мои размисли, изводи, творчество- тук и за вас.
Постинги в блога
08.11.2022 15:00 -
Пеперудата /разказ/
Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си ми...
06.11.2022 14:36 -
Каменната роза 5
– Значи, баща ти е получил инсулт преди четири години? И си живяла при този лекар? И не си направила аборт? Имам момиченце? – изстрелваше въпросите си Камен, с които търсеше потвърждение, че цялата история на Роза е реалност...
03.11.2022 14:12 -
Нереална история
Той ме погледна невярващо. Изправи се подпрян на двете си ръце и продължи да ме гледа, отвисоко и съсредоточено. Все още усещах краката му между своите крака. В стаята светеше само малка нощна лампа, която разпръскваше червеникава светл...
31.10.2022 16:18 -
Най-страшният Хелоуин (разказ)
Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокой...
26.10.2022 18:35 -
Една единствена нощ /разказ/
Меги и Миро вървяха бавно из тълпата познати хора, вдигнали високо ръце за да не оцапат някого със захарен памук и се смееха от сърце на ситуацията. Някои ги поглеждаха и се усмихваха, други клатеха разбиращо глава. Някой от познатите с...
22.10.2022 16:20 -
Каменната роза 4
Огнени отблясъци падаха по кориците на книгите наредени плътно една до друга по рафтовете на огромната библиотека. Роза се люлееше на мекият фотьойл пред камината и се наслаждаваше на топлината и уюта в любимото си местенце от къщата. В...
19.10.2022 02:08 -
Игра /стихотворение/
Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
16.10.2022 12:42 -
На метри под водата /разказ/
Оставаха само три автобуса, за да дойде ред на нашия да влезе в големия “контейнер”. Придвижвахме се бавно, с по няколко метра на около пет минути. Така ми се струваше поне. Колкото по-отблизо виждах това голямо сиво метално...
23.09.2022 13:00 -
Да заплача /стихотворение/
Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
20.09.2022 19:23 -
Колесници /стихотворение/
Небесни колесници летят си нависоко
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
17.09.2022 11:01 -
Усмивка
С проблеми несъществени денят си тровим.
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
14.09.2022 12:18 -
Дунавски залези 3 Март
От обновената детска градина излизаха вече деца, хванали за ръка някой възрастен – родител, роднина или приятел. Някои детски личица грееха в усмивки, други гледаха сърдито изпод шапките си, нетърпеливи да се приберат вкъщи на топ...