Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дн...

 Едрите капки дъжд мокреха безмилостно дъждобраните им, а вятърът ставаше все по-пронизващ и студен. Въпреки, че я държеше здраво за ръка, Роза не успяваше да попречи на Камелия да цопне във всяка изпречила се локва. Звънкият смях на мал...

 В една слънчева юлска сутрин Нина се разхождаше мокра и превъзбудена из голямата клетка. Високите каменни стени я предпазваха от летните жеги, но беше уморена месеци наред да гледа небето през дебелите решетки на вратата. Сама и уплашен...

 Животът кратък ме научи
да не ранявам за да не ме ранят.
В светъл ден, че може да се случи

 С всяка изминала крачка и вик на Катя, майка ѝ се убеждаваше колко е права когато мъмри баща ѝ, че много угажда на дъщеря си. Всеки ден, прибирайки се от офиса, той носеше подарък на своята принцеса. Все по-голям и по-скъп п...

 Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая оби...

 Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за с...

 Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обича...

 Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтт...

 Камен затвори внимателно вратата на детската стая, където остави нощната лампа да отразява звездички по тавана. Росита не обичаше да спи на тъмно, а и често се случваше през нощта да се озове с викове в стаята на баща си и да се шмугне ...

 Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно

 В рамка дървена и много красива
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия